Aug 3, 2024, 1:07 AM

Все още

  Poetry
547 1 0

 

Не съм сама всред пламналия свят,

разпалил страст да изгори душите.

Неуморим в лъжите си избълвал ад,

свят, във който събарят се стените.

Стени издигнати да бранят дом и род.

Децата от покварата да пазят,

стени, в които съхранява се живот,

рушат се днес и срутеното газят,

безчувствени, безмилостни сърца.

 

Не съм сама, не съм сама,

 

всред пламъците лумнали навред,

все още има хора мислещи, добри.

Все още има здрав разсъдък, с ясно – спри!

Все още има хора с поглед за добро и зло,

всред лумналото огнено кълбо,

които все още борят се срещу пожар.

Гласът им все още в огнения мрак е фар

и във бурята на настоящия зловещ разгар,

животът им все още всред ужаса е дар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...