20 mar 2025, 8:59

Все още

  Poesía » Otra
395 1 6

Не отхвърляй зелената свежест!

Оня вятър сахарски ленив

обещава ту страсти, ту нежност,

а е просто нахалник бъбрив.

 

Нека казва, че пак те обсипва

с шепи злато, с рубинен звън-смях

и че чака кръвта ти да кипне –

само хвърля в очите ти прах!

 

Ти повярвай в свенливата песен

на открития, ясен син свод,

от крилете на щъркел понесен

към гнездата – даряващ живот.

 

Ти мига улови, не го пускай –

твърде кратък е земният дял.

Ще те стигат и зими с лед хрускащ,

скръбни есени с дъжд полудял…

 

Иде двайсет и второто лято

с десет гладни и жадни усти,

но е рано все още – Земята

Първа пролет навред честити.

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много се радвам. Ще го прочета с интерес.
  • Вдъхнови ме за един стих.
    Песента също! Благодаря.
  • ...Тя също отговаря на настроението, с което го писах.
  • Благодаря, Антоанета. Гледах наскоро едно интервю с македонската посланичка, което дълбоко ме трогна. Имах чувството, че говори не от позицията на дипломат, а на майка и съпруга. Още повече, че подобна трагедия се случи и у нас преди години. Прочетох, че жертвите са били млади хора, които са отишли там, защото просто са искали да се забавляват. Загинали са и музиканти от групата. Числата, които споменавам, са произволни – лирическата ми героиня може да бъде и на 23, и на 25 години. 22 го свързвам с война, ясно е защо. Тя е навсякъде – по пътищата, при дефектните и необезопасени сгради и причините са безхаберие и бедност. Когато пишех, през цялото време в главата ми звучаха думи от едно стихотворение на Александър Блок "Что делаешь, делай скорее". Това всъщност са думи на Христос към Юда на Тайната вечеря. Когато търсех песента на ДНК, с която прочетох, че се прощават македонците със загиналите, попаднах на една друга – https://www.youtube.com/watch?v=ScT_2IlkGPw
  • Харесвя ми, Мария.
    И аз съм съпричастна и ме боли от тази нелепа смърт.
    Само не разбрах това -
    "Иде двайсет и второто лято
    с десет гладни и жадни усти"

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...