20 мар. 2025 г., 08:59

Все още

399 1 6

Не отхвърляй зелената свежест!

Оня вятър сахарски ленив

обещава ту страсти, ту нежност,

а е просто нахалник бъбрив.

 

Нека казва, че пак те обсипва

с шепи злато, с рубинен звън-смях

и че чака кръвта ти да кипне –

само хвърля в очите ти прах!

 

Ти повярвай в свенливата песен

на открития, ясен син свод,

от крилете на щъркел понесен

към гнездата – даряващ живот.

 

Ти мига улови, не го пускай –

твърде кратък е земният дял.

Ще те стигат и зими с лед хрускащ,

скръбни есени с дъжд полудял…

 

Иде двайсет и второто лято

с десет гладни и жадни усти,

но е рано все още – Земята

Първа пролет навред честити.

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много се радвам. Ще го прочета с интерес.
  • Вдъхнови ме за един стих.
    Песента също! Благодаря.
  • ...Тя също отговаря на настроението, с което го писах.
  • Благодаря, Антоанета. Гледах наскоро едно интервю с македонската посланичка, което дълбоко ме трогна. Имах чувството, че говори не от позицията на дипломат, а на майка и съпруга. Още повече, че подобна трагедия се случи и у нас преди години. Прочетох, че жертвите са били млади хора, които са отишли там, защото просто са искали да се забавляват. Загинали са и музиканти от групата. Числата, които споменавам, са произволни – лирическата ми героиня може да бъде и на 23, и на 25 години. 22 го свързвам с война, ясно е защо. Тя е навсякъде – по пътищата, при дефектните и необезопасени сгради и причините са безхаберие и бедност. Когато пишех, през цялото време в главата ми звучаха думи от едно стихотворение на Александър Блок "Что делаешь, делай скорее". Това всъщност са думи на Христос към Юда на Тайната вечеря. Когато търсех песента на ДНК, с която прочетох, че се прощават македонците със загиналите, попаднах на една друга – https://www.youtube.com/watch?v=ScT_2IlkGPw
  • Харесвя ми, Мария.
    И аз съм съпричастна и ме боли от тази нелепа смърт.
    Само не разбрах това -
    "Иде двайсет и второто лято
    с десет гладни и жадни усти"

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...