20 мар. 2025 г., 08:59

Все още

398 1 6

Не отхвърляй зелената свежест!

Оня вятър сахарски ленив

обещава ту страсти, ту нежност,

а е просто нахалник бъбрив.

 

Нека казва, че пак те обсипва

с шепи злато, с рубинен звън-смях

и че чака кръвта ти да кипне –

само хвърля в очите ти прах!

 

Ти повярвай в свенливата песен

на открития, ясен син свод,

от крилете на щъркел понесен

към гнездата – даряващ живот.

 

Ти мига улови, не го пускай –

твърде кратък е земният дял.

Ще те стигат и зими с лед хрускащ,

скръбни есени с дъжд полудял…

 

Иде двайсет и второто лято

с десет гладни и жадни усти,

но е рано все още – Земята

Първа пролет навред честити.

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много се радвам. Ще го прочета с интерес.
  • Вдъхнови ме за един стих.
    Песента също! Благодаря.
  • ...Тя също отговаря на настроението, с което го писах.
  • Благодаря, Антоанета. Гледах наскоро едно интервю с македонската посланичка, което дълбоко ме трогна. Имах чувството, че говори не от позицията на дипломат, а на майка и съпруга. Още повече, че подобна трагедия се случи и у нас преди години. Прочетох, че жертвите са били млади хора, които са отишли там, защото просто са искали да се забавляват. Загинали са и музиканти от групата. Числата, които споменавам, са произволни – лирическата ми героиня може да бъде и на 23, и на 25 години. 22 го свързвам с война, ясно е защо. Тя е навсякъде – по пътищата, при дефектните и необезопасени сгради и причините са безхаберие и бедност. Когато пишех, през цялото време в главата ми звучаха думи от едно стихотворение на Александър Блок "Что делаешь, делай скорее". Това всъщност са думи на Христос към Юда на Тайната вечеря. Когато търсех песента на ДНК, с която прочетох, че се прощават македонците със загиналите, попаднах на една друга – https://www.youtube.com/watch?v=ScT_2IlkGPw
  • Харесвя ми, Мария.
    И аз съм съпричастна и ме боли от тази нелепа смърт.
    Само не разбрах това -
    "Иде двайсет и второто лято
    с десет гладни и жадни усти"

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...