Все още
Не отхвърляй зелената свежест!
Оня вятър сахарски ленив
обещава ту страсти, ту нежност,
а е просто нахалник бъбрив.
Нека казва, че пак те обсипва
с шепи злато, с рубинен звън-смях
и че чака кръвта ти да кипне –
само хвърля в очите ти прах!
Ти повярвай в свенливата песен
на открития, ясен син свод,
от крилете на щъркел понесен
към гнездата – даряващ живот.
Ти мига улови, не го пускай –
твърде кратък е земният дял.
Ще те стигат и зими с лед хрускащ,
скръбни есени с дъжд полудял…
Иде двайсет и второто лято
с десет гладни и жадни усти,
но е рано все още – Земята
Първа пролет навред честити.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
