Все още живи светят звездите
От години те нося в моето съзнание
образ прекрасен от вятър изваян,
все в съня ми надничаш отчаяно
онзи миг и до днес незабравил…
Беше отдавна, под липите омайни,
докосна с целувка моето рамо,
разлюля се земята и силно замаяна
да съм твоя едничка, мълвях си само.
Съблече мечтите за миг до нозете
сякаш светкавица прониза сърцето,
изригна вулкан от чувства попили
най-сладкия мирис и вкус на морето.
Осъзната любов и жарко привличане
накара звездите да трепкат от свян,
още усещам дълбоко в гърдите
блажената сладост, огън и плам…
И днес своята песен пеят щурците
обливат сърцата с прелестни тонове
все още живи светят звездите,
а ние угасваме в скъпите спомени…
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Такава любов наистина не се забравя..., красиви метафори...!!!
"Осъзната любов и жарко привличане
накара звездите да трепкат от свян,
още усещам дълбоко в гърдите
блажената сладост, огън и плам…" -
Копнежно и красиво.
-
Много ми хареса! Поздрави!
-
Хубав спомен! Нека свети, Миночка!
-
Ну угасваме - светим със скъпите спомени. Не мислиш ли?
Поздрави! -
За звездите и неугастващата човешка любов!!!За красивия спомен и нека се повтори пак макар и само във поезия!!!До нови !!!
-
"Осъзната любов и жарко привличане"!
Вярно и точно си го казала , Миночка.
И целият ти стих е образен, докосва и вълнува всеки, който е изпитал любовта.
Много ми хареса. Поздравявам те за това постижение.
-
Има мигове, които надживяват дори самото време. Защото са дошли от вечността. Това особено силно важи за любовните преживявания, каквото е и твоето, Миночка. Добре е, че правиш опит да го увековечиш и чрез поезия.
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
писмо в бутилката на спомена.
В студената посока вечност
със спомените ще се топлим