От години те нося в моето съзнание
образ прекрасен от вятър изваян,
все в съня ми надничаш отчаяно
онзи миг и до днес незабравил…
Беше отдавна, под липите омайни,
докосна с целувка моето рамо,
разлюля се земята и силно замаяна
да съм твоя едничка, мълвях си само.
Съблече мечтите за миг до нозете
сякаш светкавица прониза сърцето,
изригна вулкан от чувства попили
най-сладкия мирис и вкус на морето. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up