От години те нося в моето съзнание
образ прекрасен от вятър изваян,
все в съня ми надничаш отчаяно
онзи миг и до днес незабравил…
Беше отдавна, под липите омайни,
докосна с целувка моето рамо,
разлюля се земята и силно замаяна
да съм твоя едничка, мълвях си само.
Съблече мечтите за миг до нозете
сякаш светкавица прониза сърцето,
изригна вулкан от чувства попили
най-сладкия мирис и вкус на морето. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация