Все още живи светят звездите
От години те нося в моето съзнание
образ прекрасен от вятър изваян,
все в съня ми надничаш отчаяно
онзи миг и до днес незабравил…
Беше отдавна, под липите омайни,
докосна с целувка моето рамо,
разлюля се земята и силно замаяна
да съм твоя едничка, мълвях си само.
Съблече мечтите за миг до нозете
сякаш светкавица прониза сърцето,
изригна вулкан от чувства попили
най-сладкия мирис и вкус на морето.
Осъзната любов и жарко привличане
накара звездите да трепкат от свян,
още усещам дълбоко в гърдите
блажената сладост, огън и плам…
И днес своята песен пеят щурците
обливат сърцата с прелестни тонове
все още живи светят звездите,
а ние угасваме в скъпите спомени…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
