28 may 2009, 7:51

Все по-близо съм... 

  Poesía » Filosófica
1206 1 38
Понеча ли мига да спра,
той сякаш повече избързва.
По-близо съм до онзи бряг,
от който няма да се върна...
Брега, от светлина огрян,
с небесна вяра ще премина.
И мама ще ме чака там -
във мойта истинска родина.
В прегръдка силна и добра
безмълвно двете ще се слеем.
Отново - звездни семена -
на таз земя ще ни посеят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??