feia (Вилдан Сефер)
529 17787
28.05.2009 г., 7:51 ч.

Все по-близо съм... 

  Поезия » Философска
1153 1 38

 

Понеча ли мига да спра,

той сякаш повече избързва.

По-близо съм до онзи бряг,

от който няма да се върна...

 

Брега, от светлина огрян,

с небесна вяра ще премина.

И мама ще ме чака там -

във мойта истинска родина.

 

В прегръдка силна и добра

безмълвно двете ще се слеем.

Отново - звездни семена -

на таз земя ще ни посеят...

 

 

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки изпада в такива мисли понякога...Прегръщам те топло!!!
  • Силен стих, но не бързай за "онзи" бряг!
    Има още радост на Земята
    и да даваш и да получаваш!
    Поздрави Вилдан!
  • рзплака ме...и ти.
  • Времето е подвласно донякъде на мислите ни, Феичке!...
    А някой ден ще се прегърнем всички там!
    (М**** му и държава!) Исках и тук, и сега!
  • Павлина, не аз, а времето бърза!!! И още - само мисълта, че ще се прегърнем ТАМ, ме стопля. А в Панагюрище не мога да отида, защото съм безработна и нямам финанси...
  • Я дорде си на линия да те питам накъде си се забързала?
    Още онзи ден ме стисна за гърлото!...
    Ще те чакам в Панагюрище за отговора и прегръдката!
  • Благодаря и на вас, приятели!
  • Отново - звездни семена -
    на таз земя ще ни посеят...

    Светла мъдрост е...
    Благословен е пътят на
    душите...





  • Вилданче,одеве Вълчо,сега-ти.ТОВА е неизбежно!Някой ми беше казал,че на гроба на Хайне пише:"Пътниче,недей се смя на мойте кости.Аз съм у дома,а ти на гости"
    Но ние сме тук и сега.И аз се радвам,че те познавам и чета!!!
    Ей,Вилданче!
    Прегръща те Враната!
  • Деца на светлината сме. Чудесен начин да ни го напомниш, Феичка. Благодаря ти за удоволствието да го прочета. Поздрави!
  • Много красиво си описала философията на живота Феичке!
    "вярата е даване увереност в онези неща, които не се виждат" - ти я имаш светла и чиста!
  • Силно! И много хубаво!
  • Много тъжни мисли са те обзели, Феичке! Поздрави!
  • Хареса ми!
    Само... не бързай, наистина!
    ТОЙ си знае работата!
  • Чакай, Феичке, ред! А колкото до звездните семена, ти и сега ги сееш, така че...приеми поздрави и от мен: Ваше Благородие
  • Благодаря на всички! За никъде не съм се разбързала, но с всеки ден се доближавам до онзи бряг... Вярвам в Кръговрата, който също е до време...
  • Тъга носи...
    Но е толкова добре написано!

    Поздрав!
  • Много силен стих и толкова... нежен, разплака ме!!!
  • Феите не си отиват...
  • Тук си нужна, Феичка, на този бряг. Толкова светлина и любов са нужни на този свят, а толкова недостигат.
    Поздрав за стиха!
  • хубаво но... защо бързаш
  • След раждането всеки изминал ден е едно доближаване до небесната истинска родина! Поздрави за силния стих, Вилдан!
  • Така леко поднасяш темата, че не натоварва, а напротив обнадеждава. Благодаря, за което!
  • Миг живот и после след кратка почивка на другия бряг, отново се връщаме към живот с ново име и съдба. Поздрав!
  • не бързай Феичке....!
    ........

    прегръщам те...!
  • Силен, затрогващ стих!
    Поздрави!
  • Вилдан!!! Има още време!!!
  • Само ти умееш така!!!
  • Завладяващо, Феичке
  • Остави ме думи....страхотно е усещането в твоя вълшебен свят!Прегръдка за теб!
  • Много силно! Не е ясно до кой бряг си по-близо, Вилдан.
  • Пак си Надежда , Феичке, както винаги! Много ми хареса!!!

  • Едва ли има накъде повече - и в пространството... и във времето...
    Този стих е повече от Вселена!
    Прекланям се с обич!!!

  • Един човек да видя истинска вяра да изповядва! Евалла Феичке!!! Зем.
  • Фей, няма гаранция кой е по-близо, може да е друг, да не си ти!
    Хубаво е... и не е тъжно, нещо нормално е! Поздрави!
  • Силно,феичке!
  • О,Вили-звучи наистина тъжно....! Прегръщам те,изненадваш ме!
  • Тъжно,силно,истинско...Поздрави,Вилдан!!!
Предложения
: ??:??