Все по-близо съм...
Понеча ли мига да спра,
той сякаш повече избързва.
По-близо съм до онзи бряг,
от който няма да се върна...
Брега, от светлина огрян,
с небесна вяра ще премина.
И мама ще ме чака там -
във мойта истинска родина.
В прегръдка силна и добра
безмълвно двете ще се слеем.
Отново - звездни семена -
на таз земя ще ни посеят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
