Все по-близо съм...

Поэзия » Философская

1.3K 1 38

Понеча ли мига да спра,

той сякаш повече избързва.

По-близо съм до онзи бряг,

от който няма да се върна...

Брега, от светлина огрян,

с небесна вяра ще премина.

И мама ще ме чака там -

във мойта истинска родина.

В прегръдка силна и добра

безмълвно двете ще се слеем.

Отново - звездни семена -

на таз земя ще ни посеят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Индиана (Криси)

Всеки изпада в такива мисли понякога...Прегръщам те топло!!!

2009-06-22T21:41:59+03:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Силен стих, но не бързай за "онзи" бряг!
Има още радост на Земята
и да даваш и да получаваш!
Поздрави Вилдан!

2009-05-31T22:15:38+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

рзплака ме...и ти.

2009-05-31T22:03:01+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Времето е подвласно донякъде на мислите ни, Феичке!...
А някой ден ще се прегърнем всички там!
(М**** му и държава!) Исках и тук, и сега!

2009-05-30T22:42:59+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Павлина, не аз, а времето бърза!!! И още - само мисълта, че ще се прегърнем ТАМ, ме стопля. А в Панагюрище не мога да отида, защото съм безработна и нямам финанси...

2009-05-30T22:34:50+03:00