feia (Вилдан Сефер) feia (Вилдан Сефер)
5 529
May 28, 2009, 7:51 AM

Все по-близо съм...

1.3K 1 38

 

Понеча ли мига да спра,

той сякаш повече избързва.

По-близо съм до онзи бряг,

от който няма да се върна...

 

Брега, от светлина огрян,

с небесна вяра ще премина.

И мама ще ме чака там -

във мойта истинска родина.

 

В прегръдка силна и добра

безмълвно двете ще се слеем.

Отново - звездни семена -

на таз земя ще ни посеят...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Индиана (Криси)
    Индиана (Криси)
    Всеки изпада в такива мисли понякога...Прегръщам те топло!!!
  • СашоМ (Сашо Маринов)
    СашоМ (Сашо Маринов)
    Силен стих, но не бързай за "онзи" бряг!
    Има още радост на Земята
    и да даваш и да получаваш!
    Поздрави Вилдан!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    рзплака ме...и ти.
  • andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
    andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
    Времето е подвласно донякъде на мислите ни, Феичке!...
    А някой ден ще се прегърнем всички там!
    (М**** му и държава!) Исках и тук, и сега!
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Павлина, не аз, а времето бърза!!! И още - само мисълта, че ще се прегърнем ТАМ, ме стопля. А в Панагюрище не мога да отида, защото съм безработна и нямам финанси...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0