Все сме недоволни

Над Витоша блести небето,

като кристален похупак,

а Слънчо, както е прието,

жаравата  разпръсва пак!

От жега София е уморена,

от Витоша пак търси хлад!

От лятото е наранена,

за Зимата изпитва глад!

И хората аз виждам уморени,

от жегата едва- едва пълзят

и сякаш псуват времето на смени,

потънали във своя летен ад.

Праз лятото мори ни тази жега,

през зимата трепери ме от студ,

през есента мъглата ни дотяга,

през пролетта-умората е тук!

Така, че просто няма угодия,

и майката природа не е хас!

И все си мрънкаме, това не крия,

и жалбите са винаги със нас!

   29.05.2016г.Драгойново