Все сме недоволни
Над Витоша блести небето,
като кристален похупак,
а Слънчо, както е прието,
жаравата разпръсва пак!
От жега София е уморена,
от Витоша пак търси хлад!
От лятото е наранена,
за Зимата изпитва глад!
И хората аз виждам уморени,
от жегата едва- едва пълзят
и сякаш псуват времето на смени, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up