1 июн. 2016 г., 20:48

Все сме недоволни

436 0 0

Все сме недоволни

 

Над Витоша блести небето,

като кристален похупак,

а Слънчо, както е прието,

жаравата  разпръсва пак!

 

От жега София е уморена,

от Витоша пак търси хлад!

От лятото е наранена,

за Зимата изпитва глад!

 

И хората аз виждам уморени,

от жегата едва- едва пълзят

и сякаш псуват времето на смени,

потънали във своя летен ад.

 

Праз лятото мори ни тази жега,

през зимата трепери ме от студ,

през есента мъглата ни дотяга,

през пролетта-умората е тук!

 

Така, че просто няма угодия,

и майката природа не е хас!

И все си мрънкаме, това не крия,

и жалбите са винаги със нас!

   29.05.2016г.Драгойново

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hekredel Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....