Все същите спирки,
все същите автобуси...
И това постоянно очакване на зелено такси,
което не си поръчвал,
на промяна,
която не си предизвикал.
За която друг е осъден.
По когото хвърляш камък и ти,
заедно с другите.
Наказвайки го за това,
че таксито ще спре пред него,
а автобусът - пред теб.
И за това, че не по тебе
камъни хвърлят.
© Калоян Кънев Todos los derechos reservados
Идейно стихо!
Поздрави!