Все същите спирки,
все същите автобуси...
И това постоянно очакване на зелено такси,
което не си поръчвал,
на промяна,
която не си предизвикал.
За която друг е осъден.
По когото хвърляш камък и ти,
заедно с другите.
Наказвайки го за това,
че таксито ще спре пред него,
а автобусът - пред теб.
И за това, че не по тебе
камъни хвърлят.
© Калоян Кънев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
