тук жените раждат тихо
и не плачат за мъртвите.
заставам до тях
и виждам как в устите им
разпукващи се ябълки
се строшават в пясък
от жълто-сива пустош.
крещя и разкъсвам дрехите си,
пея за нея, (но всъщност все за мен),
докато най-накрая
прииждат и ги заливат
тъгата и загубата, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse