20.08.2022 г., 10:43

Все за мен

1.1K 0 0

тук жените раждат тихо
и не плачат за мъртвите.
заставам до тях 
и виждам как в устите им 
разпукващи се ябълки 
се строшават в пясък 
от жълто-сива пустош. 
крещя и разкъсвам дрехите си, 
пея за нея, (но всъщност все за мен),
докато най-накрая 
прииждат и ги заливат
тъгата и загубата, 
започват да се давят, 
да вдигат празните си ръце 
и да обръщат лицата си нагоре. 
тогава пускам музиката 
и танцувам с ханша си
и те се усмихват още докато 
тялото ѝ е в стаята.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малката Мис Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

29 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...