20.08.2022 г., 10:43

Все за мен

1.1K 0 0

тук жените раждат тихо
и не плачат за мъртвите.
заставам до тях 
и виждам как в устите им 
разпукващи се ябълки 
се строшават в пясък 
от жълто-сива пустош. 
крещя и разкъсвам дрехите си, 
пея за нея, (но всъщност все за мен),
докато най-накрая 
прииждат и ги заливат
тъгата и загубата, 
започват да се давят, 
да вдигат празните си ръце 
и да обръщат лицата си нагоре. 
тогава пускам музиката 
и танцувам с ханша си
и те се усмихват още докато 
тялото ѝ е в стаята.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малката Мис Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

29 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...