20.08.2022 г., 10:43

Все за мен

1.1K 0 0

тук жените раждат тихо
и не плачат за мъртвите.
заставам до тях 
и виждам как в устите им 
разпукващи се ябълки 
се строшават в пясък 
от жълто-сива пустош. 
крещя и разкъсвам дрехите си, 
пея за нея, (но всъщност все за мен),
докато най-накрая 
прииждат и ги заливат
тъгата и загубата, 
започват да се давят, 
да вдигат празните си ръце 
и да обръщат лицата си нагоре. 
тогава пускам музиката 
и танцувам с ханша си
и те се усмихват още докато 
тялото ѝ е в стаята.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малката Мис Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

29 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...