тук жените раждат тихо
и не плачат за мъртвите.
заставам до тях
и виждам как в устите им
разпукващи се ябълки
се строшават в пясък
от жълто-сива пустош.
крещя и разкъсвам дрехите си,
пея за нея, (но всъщност все за мен),
докато най-накрая
прииждат и ги заливат
тъгата и загубата, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up