Всеки божи ден
Всеки божи ден
Очи отварям, ставам в полумрака.
Като в стартирала програма зареден.
Две чаши слагам, другото ще чака,
по навик две, кафето е от мен.
Цигара паля, песента любима,
така започва всеки божи ден.
Навън сбогува се и тази зима
и чак сега поглеждам срещу мен.
Кафето бавно стине неотпито.
Поседнала, кръстосала крака,
безмълвно, с укор и сърдито
ме гледаше реалността.
Отпивам глътка сред кълбата дим.
От него е сърбежът в очите.
Не вярвам на шепнежа доловим,
че тук е свършил пътят на мечтите.
Така започва всеки божи ден.
Кафето ще оставя, нека си стои.
Та щом се върна вечер уморен,
да си припомня, че реалността горчи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
