andonov (Сони)
21 3
8 мая 2010 г., 08:51

Всеки божи ден 

  Поэзия » Другая
753 0 4

Всеки божи ден

Очи отварям, ставам в полумрака.
Като в стартирала програма зареден.
Две чаши слагам, другото ще чака,
по навик две, кафето е от мен.

Цигара паля, песента любима,
така  започва всеки божи ден.
Навън сбогува се и тази зима
и чак сега поглеждам срещу мен.

Кафето бавно стине неотпито.
Поседнала, кръстосала крака,
безмълвно, с укор и сърдито
ме гледаше реалността.

Отпивам глътка сред кълбата дим.
От него е сърбежът в очите.
Не вярвам на шепнежа доловим,
че тук е свършил пътят на мечтите.

Така започва всеки божи ден.
Кафето ще оставя, нека си стои.
Та щом се върна вечер уморен,
да си припомня, че реалността горчи.

© Сони Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??