andonov (Сони)
21 3
May 8, 2010, 8:51 AM

Всеки божи ден 

  Poetry » Other
755 0 4

Всеки божи ден

Очи отварям, ставам в полумрака.
Като в стартирала програма зареден.
Две чаши слагам, другото ще чака,
по навик две, кафето е от мен.

Цигара паля, песента любима,
така  започва всеки божи ден.
Навън сбогува се и тази зима
и чак сега поглеждам срещу мен.

Кафето бавно стине неотпито.
Поседнала, кръстосала крака,
безмълвно, с укор и сърдито
ме гледаше реалността.

Отпивам глътка сред кълбата дим.
От него е сърбежът в очите.
Не вярвам на шепнежа доловим,
че тук е свършил пътят на мечтите.

Така започва всеки божи ден.
Кафето ще оставя, нека си стои.
Та щом се върна вечер уморен,
да си припомня, че реалността горчи.

© Сони All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??