18 dic 2006, 22:57

Всеки може да лети

  Poesía
1.4K 0 7
Ето какво ме вдъхнови да напиша това стихотворение:
http://vbox7.com/play:c8f32b2f

Въженцето със малък клюн опъна,
То вързало бе дънера дебел,
Задърпа силно, ала се препъна,
Но стана, продължи към свойта цел!

Поредното дърво, а и последно,
Стърчеше страшно във хоризонтала,
Сковани всички тамо поотделно,
Към рая те отваряха портала.

Качи се развълнуваното киви,
Погледна от върха на пропастта,
Дървета и облаците диви,
Вертикално образуваха гора.

Мъниченцето радостно подскочи,
Погледна за последно свойта "пролет",
Засили се към бездната и скочи...
...полетя надолу в грациозен полет.

Облаците сиви то подгони,
Подаде мъничките си крилца,
Очички сви и две сълзи отрони,
политнало надолу в пропастта.

Не би ли скочил като киви знатно,
Подгонил бясно своите мечти,
За да се увериш, макар и еднократно,
Че всеки...всеки може да лети...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харесва как си го описал
  • Разплакваш ме...защото знам, че и аз така ще свърша като кивито
  • Браво! Много ми хареса посланието, заложено в стиха ти!
    Всеки, който повярва достатъчно силно в мечтите си, може да ги сбъдне! Поздравче!
  • Подгонил бясно своите мечти,
    За да се увериш, макар и еднократно,
    Че всеки...всеки може да лети...
    ...
    Поздравления!
  • Не знам какво да кажа... Не мислех, че някой може да предаде посланията от анмицията по подобен истински и силен начин. Евалата, Сашо!

    ПП радвам се, че имам някакъв принос към създаването на това стихотворение, пък макар и било то само с показването на филмчето

    ППП Успех! И наистина се възхищавам на лекотата, с която пишеш!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...