18 дек. 2006 г., 22:57

Всеки може да лети

1.4K 0 7
Ето какво ме вдъхнови да напиша това стихотворение:
http://vbox7.com/play:c8f32b2f

Въженцето със малък клюн опъна,
То вързало бе дънера дебел,
Задърпа силно, ала се препъна,
Но стана, продължи към свойта цел!

Поредното дърво, а и последно,
Стърчеше страшно във хоризонтала,
Сковани всички тамо поотделно,
Към рая те отваряха портала.

Качи се развълнуваното киви,
Погледна от върха на пропастта,
Дървета и облаците диви,
Вертикално образуваха гора.

Мъниченцето радостно подскочи,
Погледна за последно свойта "пролет",
Засили се към бездната и скочи...
...полетя надолу в грациозен полет.

Облаците сиви то подгони,
Подаде мъничките си крилца,
Очички сви и две сълзи отрони,
политнало надолу в пропастта.

Не би ли скочил като киви знатно,
Подгонил бясно своите мечти,
За да се увериш, макар и еднократно,
Че всеки...всеки може да лети...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми харесва как си го описал
  • Разплакваш ме...защото знам, че и аз така ще свърша като кивито
  • Браво! Много ми хареса посланието, заложено в стиха ти!
    Всеки, който повярва достатъчно силно в мечтите си, може да ги сбъдне! Поздравче!
  • Подгонил бясно своите мечти,
    За да се увериш, макар и еднократно,
    Че всеки...всеки може да лети...
    ...
    Поздравления!
  • Не знам какво да кажа... Не мислех, че някой може да предаде посланията от анмицията по подобен истински и силен начин. Евалата, Сашо!

    ПП радвам се, че имам някакъв принос към създаването на това стихотворение, пък макар и било то само с показването на филмчето

    ППП Успех! И наистина се възхищавам на лекотата, с която пишеш!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...