18 дек. 2006 г., 22:57

Всеки може да лети

1.4K 0 7
Ето какво ме вдъхнови да напиша това стихотворение:
http://vbox7.com/play:c8f32b2f

Въженцето със малък клюн опъна,
То вързало бе дънера дебел,
Задърпа силно, ала се препъна,
Но стана, продължи към свойта цел!

Поредното дърво, а и последно,
Стърчеше страшно във хоризонтала,
Сковани всички тамо поотделно,
Към рая те отваряха портала.

Качи се развълнуваното киви,
Погледна от върха на пропастта,
Дървета и облаците диви,
Вертикално образуваха гора.

Мъниченцето радостно подскочи,
Погледна за последно свойта "пролет",
Засили се към бездната и скочи...
...полетя надолу в грациозен полет.

Облаците сиви то подгони,
Подаде мъничките си крилца,
Очички сви и две сълзи отрони,
политнало надолу в пропастта.

Не би ли скочил като киви знатно,
Подгонил бясно своите мечти,
За да се увериш, макар и еднократно,
Че всеки...всеки може да лети...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми харесва как си го описал
  • Разплакваш ме...защото знам, че и аз така ще свърша като кивито
  • Браво! Много ми хареса посланието, заложено в стиха ти!
    Всеки, който повярва достатъчно силно в мечтите си, може да ги сбъдне! Поздравче!
  • Подгонил бясно своите мечти,
    За да се увериш, макар и еднократно,
    Че всеки...всеки може да лети...
    ...
    Поздравления!
  • Не знам какво да кажа... Не мислех, че някой може да предаде посланията от анмицията по подобен истински и силен начин. Евалата, Сашо!

    ПП радвам се, че имам някакъв принос към създаването на това стихотворение, пък макар и било то само с показването на филмчето

    ППП Успех! И наистина се възхищавам на лекотата, с която пишеш!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...