18.12.2006 г., 22:57

Всеки може да лети

1.4K 0 7
Ето какво ме вдъхнови да напиша това стихотворение:
http://vbox7.com/play:c8f32b2f

Въженцето със малък клюн опъна,
То вързало бе дънера дебел,
Задърпа силно, ала се препъна,
Но стана, продължи към свойта цел!

Поредното дърво, а и последно,
Стърчеше страшно във хоризонтала,
Сковани всички тамо поотделно,
Към рая те отваряха портала.

Качи се развълнуваното киви,
Погледна от върха на пропастта,
Дървета и облаците диви,
Вертикално образуваха гора.

Мъниченцето радостно подскочи,
Погледна за последно свойта "пролет",
Засили се към бездната и скочи...
...полетя надолу в грациозен полет.

Облаците сиви то подгони,
Подаде мъничките си крилца,
Очички сви и две сълзи отрони,
политнало надолу в пропастта.

Не би ли скочил като киви знатно,
Подгонил бясно своите мечти,
За да се увериш, макар и еднократно,
Че всеки...всеки може да лети...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми харесва как си го описал
  • Разплакваш ме...защото знам, че и аз така ще свърша като кивито
  • Браво! Много ми хареса посланието, заложено в стиха ти!
    Всеки, който повярва достатъчно силно в мечтите си, може да ги сбъдне! Поздравче!
  • Подгонил бясно своите мечти,
    За да се увериш, макар и еднократно,
    Че всеки...всеки може да лети...
    ...
    Поздравления!
  • Не знам какво да кажа... Не мислех, че някой може да предаде посланията от анмицията по подобен истински и силен начин. Евалата, Сашо!

    ПП радвам се, че имам някакъв принос към създаването на това стихотворение, пък макар и било то само с показването на филмчето

    ППП Успех! И наистина се възхищавам на лекотата, с която пишеш!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...