Всеки може да лети
Ето какво ме вдъхнови да напиша това стихотворение:
http://vbox7.com/play:c8f32b2f
Въженцето със малък клюн опъна,
То вързало бе дънера дебел,
Задърпа силно, ала се препъна,
Но стана, продължи към свойта цел!
Поредното дърво, а и последно,
Стърчеше страшно във хоризонтала,
Сковани всички тамо поотделно,
Към рая те отваряха портала.
Качи се развълнуваното киви,
Погледна от върха на пропастта,
Дървета и облаците диви,
Вертикално образуваха гора.
Мъниченцето радостно подскочи,
Погледна за последно свойта "пролет",
Засили се към бездната и скочи...
...полетя надолу в грациозен полет.
Облаците сиви то подгони,
Подаде мъничките си крилца,
Очички сви и две сълзи отрони,
политнало надолу в пропастта.
Не би ли скочил като киви знатно,
Подгонил бясно своите мечти,
За да се увериш, макар и еднократно,
Че всеки...всеки може да лети...
http://vbox7.com/play:c8f32b2f
Въженцето със малък клюн опъна,
То вързало бе дънера дебел,
Задърпа силно, ала се препъна,
Но стана, продължи към свойта цел!
Поредното дърво, а и последно,
Стърчеше страшно във хоризонтала,
Сковани всички тамо поотделно,
Към рая те отваряха портала.
Качи се развълнуваното киви,
Погледна от върха на пропастта,
Дървета и облаците диви,
Вертикално образуваха гора.
Мъниченцето радостно подскочи,
Погледна за последно свойта "пролет",
Засили се към бездната и скочи...
...полетя надолу в грациозен полет.
Облаците сиви то подгони,
Подаде мъничките си крилца,
Очички сви и две сълзи отрони,
политнало надолу в пропастта.
Не би ли скочил като киви знатно,
Подгонил бясно своите мечти,
За да се увериш, макар и еднократно,
Че всеки...всеки може да лети...
© Александър Христов All rights reserved.
