11 ene 2025, 8:18

Всекидневие

  Poesía
456 6 20

Всяка минута е нерв скъсан.

Всеки миг носи инфаркт. 

Затова дните са къси, 

а нощите-безсънен факт. 

 

Прицелени в нас безумства

ни правят сприхави и зли.

Президенти-празнодумци

затягат ядрени възли.

 

А слънце все така ни гали...

И сменя нощ денят. 

И тръгват хора недоспали 

по своя труден път.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара и пожеланията, Латинка-Златна!
  • С pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)!

    Благословена вечер, Ranrozar (Стойчо Станев)!
  • Благодаря за хубавите думи,оценката и поздравите, Мария!
    Благодаря коментара, оценката и поздравите, Даниела!
    Приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за нови творчески успехи!
  • За жалост, това е истината, Стойчо... Макар, че все се надяваме да се променят нещата към по- добро... Поздравления!
  • Браво, много вярно и категорично! Поздравявам те, Стойчо!🥰

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...