Ranrozar (Стойчо Станев)
654 19551
11.01.2025 г., 8:18 ч.

Всекидневие 

  Поезия
52 2 6

Всяка минута е нерв скъсан.

Всеки миг носи инфаркт. 

Затова дните са къси, 

а нощите-безсънен факт. 

 

Прицелени в нас безумства

ни правят сприхави и зли.

Президенти-празнодумци

затягат ядрени възли.

 

А слънце все така ни гали...

И сменя нощ денят. 

И тръгват хора недоспали 

по своя труден път.

 

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Всяка минута е нерв скъсан.
    Всеки миг носи инфаркт.
    Затова дните са къси,
    а нощите-безсънен факт."

    Тук си казал всичко, Стойчо. Поздравявам те!
    Дано да спасим инфаркта...!
  • Благодаря за коментарите и оценките на днешната действителност!
    Всъщност това стихотворение е от литературния сборник "Територия на дълга" на Военно Издателство МО от 1985-та година.
    Излиза че отново "репетираме Студената война"! И живеем във водораздела на глобални промени.
    С няколко думи:"deja vu"!
  • Много точен и добър поглед върху ежедневието ни. Поздрави
  • Прав си стойчо, има хора, които се чудят, как да свържат двата края, а други, пренаситени от живота се разсейват с военни действия. Какво не му стига на човек, има слънце, въздух, вода и земя. Защо се е настанила, тази ненаситност и убива всичко хубаво. Поздравявам те за хубавия стих!
  • Човечеството е зациклило и се върти в кръг.
  • "Прицелени в нас безумства

    ни правят сприхави и зли."
    Много истина има в този стих.
    Хареса ми!
Предложения
: ??:??