2 dic 2011, 6:29

Вселен

  Poesía » Otra
968 0 1

Вселен

 

 

 

Сякаш знаех, че ме преследваш

и предусещах твоето вдъхновение.

Стремглаво уж надничах подире си

и сянката там скривах от провинения.

 

 

Сякаш можех да избягам от себе си,

тъй да се отрека от прелюбодеянието.

Оправдание изповядах за грешници,

a събудих се пак във скут от демони!

 

 

Обсебен от твоето дихание - дишах,

живеейки чужди животи във своя,

бос, задъхан към себе си тичах,

шепа милост да ти изпрося.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слав Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...