2.12.2011 г., 6:29

Вселен

962 0 1

Вселен

 

 

 

Сякаш знаех, че ме преследваш

и предусещах твоето вдъхновение.

Стремглаво уж надничах подире си

и сянката там скривах от провинения.

 

 

Сякаш можех да избягам от себе си,

тъй да се отрека от прелюбодеянието.

Оправдание изповядах за грешници,

a събудих се пак във скут от демони!

 

 

Обсебен от твоето дихание - дишах,

живеейки чужди животи във своя,

бос, задъхан към себе си тичах,

шепа милост да ти изпрося.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слав Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...