2.12.2011 г., 6:29

Вселен

967 0 1

Вселен

 

 

 

Сякаш знаех, че ме преследваш

и предусещах твоето вдъхновение.

Стремглаво уж надничах подире си

и сянката там скривах от провинения.

 

 

Сякаш можех да избягам от себе си,

тъй да се отрека от прелюбодеянието.

Оправдание изповядах за грешници,

a събудих се пак във скут от демони!

 

 

Обсебен от твоето дихание - дишах,

живеейки чужди животи във своя,

бос, задъхан към себе си тичах,

шепа милост да ти изпрося.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слав Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...