Вселен
Сякаш знаех, че ме преследваш
и предусещах твоето вдъхновение.
Стремглаво уж надничах подире си
и сянката там скривах от провинения.
Сякаш можех да избягам от себе си,
тъй да се отрека от прелюбодеянието.
Оправдание изповядах за грешници,
a събудих се пак във скут от демони!
Обсебен от твоето дихание - дишах,
живеейки чужди животи във своя,
бос, задъхан към себе си тичах,
шепа милост да ти изпрося.
© Слав Петров All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!!Много е хубаво!!!