Вселен
Сякаш знаех, че ме преследваш
и предусещах твоето вдъхновение.
Стремглаво уж надничах подире си
и сянката там скривах от провинения.
Сякаш можех да избягам от себе си,
тъй да се отрека от прелюбодеянието.
Оправдание изповядах за грешници,
a събудих се пак във скут от демони!
Обсебен от твоето дихание - дишах,
живеейки чужди животи във своя,
бос, задъхан към себе си тичах, ...