2 дек. 2011 г., 06:29

Вселен

970 0 1

Вселен

 

 

 

Сякаш знаех, че ме преследваш

и предусещах твоето вдъхновение.

Стремглаво уж надничах подире си

и сянката там скривах от провинения.

 

 

Сякаш можех да избягам от себе си,

тъй да се отрека от прелюбодеянието.

Оправдание изповядах за грешници,

a събудих се пак във скут от демони!

 

 

Обсебен от твоето дихание - дишах,

живеейки чужди животи във своя,

бос, задъхан към себе си тичах,

шепа милост да ти изпрося.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слав Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...