2 dic 2008, 12:31

Вселената помолих...

657 0 0

Вселената помолих...

 

Вселената помолих

да погледне вътре в мен

и това, което види,

да отнесе до теб.

 

В тишината на нощта

чуй звездите как шептят:

"Тя обича те,

към нас поглежда

и за теб копнее!"

 

Погледни луната,

нека да я видим двама

и под нейното лице

си мечтая съмо

"Целуни ме!"

 

Под безкрая на небето

почувствай вятъра

с него от сърцето

ти изпратих нежността!

 

Почувствай вятъра,

чуй звездите как шептят,

погледни луната

и ще познаеш любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люси Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...