2 dic 2008, 12:31

Вселената помолих...

653 0 0

Вселената помолих...

 

Вселената помолих

да погледне вътре в мен

и това, което види,

да отнесе до теб.

 

В тишината на нощта

чуй звездите как шептят:

"Тя обича те,

към нас поглежда

и за теб копнее!"

 

Погледни луната,

нека да я видим двама

и под нейното лице

си мечтая съмо

"Целуни ме!"

 

Под безкрая на небето

почувствай вятъра

с него от сърцето

ти изпратих нежността!

 

Почувствай вятъра,

чуй звездите как шептят,

погледни луната

и ще познаеш любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люси Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...