Dec 2, 2008, 12:31 PM

Вселената помолих...

  Poetry » Love
651 0 0

Вселената помолих...

 

Вселената помолих

да погледне вътре в мен

и това, което види,

да отнесе до теб.

 

В тишината на нощта

чуй звездите как шептят:

"Тя обича те,

към нас поглежда

и за теб копнее!"

 

Погледни луната,

нека да я видим двама

и под нейното лице

си мечтая съмо

"Целуни ме!"

 

Под безкрая на небето

почувствай вятъра

с него от сърцето

ти изпратих нежността!

 

Почувствай вятъра,

чуй звездите как шептят,

погледни луната

и ще познаеш любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люси Трифонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...