2 дек. 2008 г., 12:31

Вселената помолих...

654 0 0

Вселената помолих...

 

Вселената помолих

да погледне вътре в мен

и това, което види,

да отнесе до теб.

 

В тишината на нощта

чуй звездите как шептят:

"Тя обича те,

към нас поглежда

и за теб копнее!"

 

Погледни луната,

нека да я видим двама

и под нейното лице

си мечтая съмо

"Целуни ме!"

 

Под безкрая на небето

почувствай вятъра

с него от сърцето

ти изпратих нежността!

 

Почувствай вятъра,

чуй звездите как шептят,

погледни луната

и ще познаеш любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люси Трифонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...