2.12.2008 г., 12:31

Вселената помолих...

652 0 0

Вселената помолих...

 

Вселената помолих

да погледне вътре в мен

и това, което види,

да отнесе до теб.

 

В тишината на нощта

чуй звездите как шептят:

"Тя обича те,

към нас поглежда

и за теб копнее!"

 

Погледни луната,

нека да я видим двама

и под нейното лице

си мечтая съмо

"Целуни ме!"

 

Под безкрая на небето

почувствай вятъра

с него от сърцето

ти изпратих нежността!

 

Почувствай вятъра,

чуй звездите как шептят,

погледни луната

и ще познаеш любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люси Трифонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...