20 abr 2020, 1:01

Вселените се раждат от сърца

  Poesía » Otra
1K 0 0

Нито шепот, нито гънка небе,

нито малък светлик да уталожи нощта

не проблясва, а аз седя

на върха на последната капка

от инфектирания дъжд

и събличам тягостната рокля от плач,

и изгарям, въпреки вледенените пръсти.

Помниш ли – бял беше светът преди да угасне,

с разцъфнали ветрове,

засадени по пътищата.

Кръв не ми остана да те чакам

и да забождам думи по скалите,

вместо сърцето си.

Разпиляха се ръждиви птиците,

после слънцето падна като тихичък въглен

с прекършен гръбнак.

Оттогава изгряват само измислените ми сълзи

и закърпения мрак,

но ти не бързай по руините да тичаш,

не се втурвай по древното лице на земята

да ме търсиш –

раните ми заздравяха,

но очите ми ги няма.

Дали ще те позная и без тях?

 

Студено е в сърцето ми,

студено и зловещо пусто

като кошмар на ескимос,

побъркан от нелепите появи

на китове и мъртви Аурори.

Тъй дълго чаках на брега

и слушах всички ветрове,

но нямаше комета във небето

и пролет не настъпи в мен.

Опалени са ръбестите краища

на всичките ми неподвижни мисли

сред невъобразимите пожарища

на този и предишните ми грозни,

така пречупени в зеленината си животи,

еднички пръстите ми продължават

във мрака да пълзят към теб

да търсят и да страдат от

обичта на твоето докосване...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Marielli De Sing Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...