20 апр. 2020 г., 01:01

Вселените се раждат от сърца

1K 0 0

Нито шепот, нито гънка небе,

нито малък светлик да уталожи нощта

не проблясва, а аз седя

на върха на последната капка

от инфектирания дъжд

и събличам тягостната рокля от плач,

и изгарям, въпреки вледенените пръсти.

Помниш ли – бял беше светът преди да угасне,

с разцъфнали ветрове,

засадени по пътищата.

Кръв не ми остана да те чакам

и да забождам думи по скалите,

вместо сърцето си.

Разпиляха се ръждиви птиците,

после слънцето падна като тихичък въглен

с прекършен гръбнак.

Оттогава изгряват само измислените ми сълзи

и закърпения мрак,

но ти не бързай по руините да тичаш,

не се втурвай по древното лице на земята

да ме търсиш –

раните ми заздравяха,

но очите ми ги няма.

Дали ще те позная и без тях?

 

Студено е в сърцето ми,

студено и зловещо пусто

като кошмар на ескимос,

побъркан от нелепите появи

на китове и мъртви Аурори.

Тъй дълго чаках на брега

и слушах всички ветрове,

но нямаше комета във небето

и пролет не настъпи в мен.

Опалени са ръбестите краища

на всичките ми неподвижни мисли

сред невъобразимите пожарища

на този и предишните ми грозни,

така пречупени в зеленината си животи,

еднички пръстите ми продължават

във мрака да пълзят към теб

да търсят и да страдат от

обичта на твоето докосване...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Marielli De Sing Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...