7 oct 2011, 15:06

Всеотдайно

Poesía » De amor

677 0 2

Когато бъдещето ни отмие
от чèлото на този свят свиреп.
Аз обещавам да те преоткрия
и отново да се преродя във теб!

Единствено така ще съумея
любовта си вечно да запазя аз.
Единствено така ще съумеем
и след нямането да ни има нас!

И дори вселената ни да се свърши,
запазил с устни твоите черти,
от нищото ще изрисувам същата,
за да бъдеш и пребъдеш ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

djudjii (Жанет Велкова)

Чаках този стих още от както го качи,
защото знаех че ще е хубав.
И е така.Много чувствен!
Поздрав!

2011-10-07T15:37:23+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Такава силна любов!Прекрасно е!

2011-10-07T15:10:10+03:00

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0