Oct 7, 2011, 3:06 PM

Всеотдайно

Poetry » Love

674 0 2

Когато бъдещето ни отмие
от чèлото на този свят свиреп.
Аз обещавам да те преоткрия
и отново да се преродя във теб!

Единствено така ще съумея
любовта си вечно да запазя аз.
Единствено така ще съумеем
и след нямането да ни има нас!

И дори вселената ни да се свърши,
запазил с устни твоите черти,
от нищото ще изрисувам същата,
за да бъдеш и пребъдеш ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

djudjii (Жанет Велкова)

Чаках този стих още от както го качи,
защото знаех че ще е хубав.
И е така.Много чувствен!
Поздрав!

2011-10-07T15:37:23+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Такава силна любов!Прекрасно е!

2011-10-07T15:10:10+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0