Aug 26, 2009, 12:35 AM

Всички ние 

  Poetry
639 0 1

1. Ние сме родени под северна звезда

и бродим ний така по тази студена земя.

Вярваме в съдбите си, след безброй борби.

Предците шепнат ни ,,свободен ти бъди или умри,,

 

2. За загубени приятели няма да скърбим

и от смъртта дори ний не се боим.

Тези, който клеймят ни пак в грях,

първи те ще се превърнат в прах.

 

3. За да живеем такъв живот със години,

има естествено и разумни причини.

Но всички те са скрити, ще останат само в нас

и така ще бъде чак до сетния ни час.

 

4. Защото с пентаграма вече сме се сляли

и тялото и душата си вече сме предали.

Защото в човешкия живот смисъл не намираме,

а в тъмата всеки ден себе си откриваме.

 

5. И каквато и да е болка не чувстваме

Физическа, любовна ,,рая,, напуснахме.

И пред нас по-лоша и от  ада гледка се отваря.

,,Не ад, а реалността е тука,, някой отговаря.

 

6. Затова ела, присъедини се ти към нас.

Усети безсмъртието на тъмата в този мрачен час.

И на никаква по-висша сила няма да се уповаваш.

И това ще те предпази ти да не пропадаш.

 

7. Ще бродиш ти на гробищата през нощта

и няма да се плашиш от реалността.

Ще намериш своето ,,спасение,,.

То е във сърцето ти и дебне своето предназначение.

© Васил Петров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чувство на обреченост, на задгробна съдбовност, на хладно, отровно разочарование разкъсва лирическия герой, не намерил смисъл в човешкия живот...Има нещо екзистенциалистично в тези стихове...Действат наистина силно, много ми харесват!!!
Random works
: ??:??