26.08.2009 г., 0:35

Всички ние

1K 0 1

1. Ние сме родени под северна звезда

и бродим ний така по тази студена земя.

Вярваме в съдбите си, след безброй борби.

Предците шепнат ни ,,свободен ти бъди или умри,,

 

2. За загубени приятели няма да скърбим

и от смъртта дори ний не се боим.

Тези, който клеймят ни пак в грях,

първи те ще се превърнат в прах.

 

3. За да живеем такъв живот със години,

има естествено и разумни причини.

Но всички те са скрити, ще останат само в нас

и така ще бъде чак до сетния ни час.

 

4. Защото с пентаграма вече сме се сляли

и тялото и душата си вече сме предали.

Защото в човешкия живот смисъл не намираме,

а в тъмата всеки ден себе си откриваме.

 

5. И каквато и да е болка не чувстваме

Физическа, любовна ,,рая,, напуснахме.

И пред нас по-лоша и от  ада гледка се отваря.

,,Не ад, а реалността е тука,, някой отговаря.

 

6. Затова ела, присъедини се ти към нас.

Усети безсмъртието на тъмата в този мрачен час.

И на никаква по-висша сила няма да се уповаваш.

И това ще те предпази ти да не пропадаш.

 

7. Ще бродиш ти на гробищата през нощта

и няма да се плашиш от реалността.

Ще намериш своето ,,спасение,,.

То е във сърцето ти и дебне своето предназначение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чувство на обреченост, на задгробна съдбовност, на хладно, отровно разочарование разкъсва лирическия герой, не намерил смисъл в човешкия живот...Има нещо екзистенциалистично в тези стихове...Действат наистина силно, много ми харесват!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...