26.08.2009 г., 0:35

Всички ние

1K 0 1

1. Ние сме родени под северна звезда

и бродим ний така по тази студена земя.

Вярваме в съдбите си, след безброй борби.

Предците шепнат ни ,,свободен ти бъди или умри,,

 

2. За загубени приятели няма да скърбим

и от смъртта дори ний не се боим.

Тези, който клеймят ни пак в грях,

първи те ще се превърнат в прах.

 

3. За да живеем такъв живот със години,

има естествено и разумни причини.

Но всички те са скрити, ще останат само в нас

и така ще бъде чак до сетния ни час.

 

4. Защото с пентаграма вече сме се сляли

и тялото и душата си вече сме предали.

Защото в човешкия живот смисъл не намираме,

а в тъмата всеки ден себе си откриваме.

 

5. И каквато и да е болка не чувстваме

Физическа, любовна ,,рая,, напуснахме.

И пред нас по-лоша и от  ада гледка се отваря.

,,Не ад, а реалността е тука,, някой отговаря.

 

6. Затова ела, присъедини се ти към нас.

Усети безсмъртието на тъмата в този мрачен час.

И на никаква по-висша сила няма да се уповаваш.

И това ще те предпази ти да не пропадаш.

 

7. Ще бродиш ти на гробищата през нощта

и няма да се плашиш от реалността.

Ще намериш своето ,,спасение,,.

То е във сърцето ти и дебне своето предназначение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чувство на обреченост, на задгробна съдбовност, на хладно, отровно разочарование разкъсва лирическия герой, не намерил смисъл в човешкия живот...Има нещо екзистенциалистично в тези стихове...Действат наистина силно, много ми харесват!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...