Нощта трепти...
Въздиша.
И ти си пламък - зов.
Викът избухва магнетично.
И всичко е любов.
Денят сънливо се протяга..
Роса в косите ми блести.
А твойто слънце
в мен изгрява.
И всичко е любов.
Не съм мираж, ни сянка.
Аз съм жена от плът.
И ето ме - орисана,
стоя на твоя земен път.
Мечта - звезда.
Сърце - живот.
Безкраен миг...
И всичко е любов.
© Дилианна Димитрова Todos los derechos reservados