Нощта трепти...
Въздиша.
И ти си пламък - зов.
Викът избухва магнетично.
И всичко е любов.
Денят сънливо се протяга..
Роса в косите ми блести.
А твойто слънце
в мен изгрява.
И всичко е любов.
Не съм мираж, ни сянка.
Аз съм жена от плът.
И ето ме - орисана,
стоя на твоя земен път.
Мечта - звезда.
Сърце - живот.
Безкраен миг...
И всичко е любов.
© Дилианна Димитрова All rights reserved.
! И цялото е силно и вълнуващо! paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
