18 nov 2013, 21:38

Всичко или нищо 

  Poesía » Otra
605 0 7

По клоните валеше тишина
от думи, през минутите спестени.
Съблякох дрипавата си вина
от рамене, до мъка изгорени.

Преглътнах сухо – да не ме боли.
И свита бе душата онемяла.
Обесих мъката. А две сълзи
разказваха, че пак съм оцеляла.

На клонче закачих забравен смях.
Дървото на Живота ме обгърна.
Не мислех трезво. И „ва банк” играх.
Спечелих. Любовта при мен се върна.

© Любка Славова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??