Всичко или нищо
По клоните валеше тишина
от думи, през минутите спестени.
Съблякох дрипавата си вина
от рамене, до мъка изгорени.
Преглътнах сухо – да не ме боли.
И свита бе душата онемяла.
Обесих мъката. А две сълзи
разказваха, че пак съм оцеляла.
На клонче закачих забравен смях.
Дървото на Живота ме обгърна.
Не мислех трезво. И „ва банк” играх.
Спечелих. Любовта при мен се върна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любка Славова Всички права запазени
