30 nov 2016, 20:09

Всичкото ми Всичко

  Poesía
2K 18 34

Всичкото ми Всичко, ти си. Знаеш ли?

Лудият копнеж и искрен смях...

Слънчевите, щуравите зайчета,

в погледа ми дето все блестят.

 

В утрото ми – мислите събудени,

рошави и с босички пети.

Цъфналите макове по устните,

смисълът в дъждовните ми дни.

 

Приказката, дето няма свършване,

нежният в гърдите сърцетуп.

Тихата причина за завръщане,

в обичния, топъл, мъжки скут.

 

Дозата вълшебство преди лягане,

в сънищата пърхащият блян.

Всичкото ми Всичко, ти си. Знаеш ли?

Значещо, любимо, в този свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...