30 nov 2016, 20:09

Всичкото ми Всичко

  Poesía
2K 18 34

Всичкото ми Всичко, ти си. Знаеш ли?

Лудият копнеж и искрен смях...

Слънчевите, щуравите зайчета,

в погледа ми дето все блестят.

 

В утрото ми – мислите събудени,

рошави и с босички пети.

Цъфналите макове по устните,

смисълът в дъждовните ми дни.

 

Приказката, дето няма свършване,

нежният в гърдите сърцетуп.

Тихата причина за завръщане,

в обичния, топъл, мъжки скут.

 

Дозата вълшебство преди лягане,

в сънищата пърхащият блян.

Всичкото ми Всичко, ти си. Знаеш ли?

Значещо, любимо, в този свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...