Всичкото ми Всичко
Всичкото ми Всичко, ти си. Знаеш ли?
Лудият копнеж и искрен смях...
Слънчевите, щуравите зайчета,
в погледа ми дето все блестят.
В утрото ми – мислите събудени,
рошави и с босички пети.
Цъфналите макове по устните,
смисълът в дъждовните ми дни.
Приказката, дето няма свършване,
нежният в гърдите сърцетуп.
Тихата причина за завръщане,
в обичния, топъл, мъжки скут.
Дозата вълшебство преди лягане,
в сънищата пърхащият блян.
Всичкото ми Всичко, ти си. Знаеш ли?
Значещо, любимо, в този свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
