Nov 30, 2016, 8:09 PM

Всичкото ми Всичко

  Poetry
2K 18 34

Всичкото ми Всичко, ти си. Знаеш ли?

Лудият копнеж и искрен смях...

Слънчевите, щуравите зайчета,

в погледа ми дето все блестят.

 

В утрото ми – мислите събудени,

рошави и с босички пети.

Цъфналите макове по устните,

смисълът в дъждовните ми дни.

 

Приказката, дето няма свършване,

нежният в гърдите сърцетуп.

Тихата причина за завръщане,

в обичния, топъл, мъжки скут.

 

Дозата вълшебство преди лягане,

в сънищата пърхащият блян.

Всичкото ми Всичко, ти си. Знаеш ли?

Значещо, любимо, в този свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанет Велкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...