4 ago 2004, 20:42

Всяка нощ

  Poesía
2K 0 1
Ще идвам вечер във съня ти,
като милувка нежна във нощта...
Ще идвам да ти дам дъха си,
със твоя дъх преплетен и събран...

Ще те оплитам аз като лиана,
поникнала за миг, за да те пази...
И знай - ти само си,и други няма,
които да преследвам във съня си...

Не искай ти от мен да те оставя,
не искай твоя лик аз да забравя,
че тъжни ще са всички вечери,
че в миг мечтите мои са обречени...

Аз винаги до теб ще крача мамена
и сянка ще съм във очите ти удавена...
Така че винаги, навсякъде, забравена,
ще бъде моята душа за твоята създадена...

И всяка нощ съм с тебе във съня ти,
но сутрин, ти, уви, не помниш този сън...
И често аз промъквала съм се на пръсти,
със теб стояла съм до изгрева навън...

Обичам да те гледам със копнеж любовен,
когато се усмихваш в своя сън...
Прехласвам се от всеки полъх и тъй е всяка нощ,
с теб щом стоя като мечта безмълвна...
И искам да запазя аз завинаги мига
на тази безгранична нежност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Я, взаимствали сме от Вапцаров Шегувам се, но първата строфа ми напомня на:

    Понякога ще идвам във съня ти
    като неискан и нечакан гостенин
    не ме оставяй ти отвън на пътя
    вратите не залоствай

    (Неточността на цитата е поради слабата ми памет за стихотворения, ако има неточност естествео)

    Трета и четвърта строфа се оличават със неумело римуване.
    Пета строфа също като първа е изградена много добре стилово.
    Като цяло стихотворението е изпълнено със сериозен емоционален заряд който си успяла да предадеш на читателя, което определено е плюс.

    Между другото това е похвала Понякога не ми се разбира кога критикувам и кога хваля някой.

    Сега някои мои виждания за евентуален ремонт на трета строфа, една от двете, които (според мен) не са изчистени:

    Не искай ти от мен да те оставя,
    без тебе тъжни ще са всички вечери,
    не искай аз лика ти да забравя,
    че в миг мечтите мои са обречени...

    Четвърта строфа не мога да променя без да унищожа напълно замисъла ти

    Надявам коментарът ми да ти даде някои насоки, той е изцяло лично мнение, което можеш да приеме само ако намираш истина в него, ако ли пък не - спокойно игнорирай словата ми, лепни ми някой цветист епитет и продължавай смело напред .

    С пожелания за плодотворно творчество.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...